Иван Дяков: Игрите от моето детство са много далеч във времето, но много близко до сърцето ми
05 02 2018 15:09
“Игрите от моето детство са много далеч във времето, но много близко до сърцето ми“, с тези думи започва разказа си Иван Дяков в рубриката “От моето детство“.
Изпълнителят признава, че той е изживял едно щастливо и безгрижно детство, за което с радост си спомня:
“Пожелавам на тези, които си имат баби и дядовци на село през ваканциите да ходят, защото там е свобода и научаваш много неща за живота с главна буква, научаваш се на труд, а игрите на село са много по-различни от тези в града. Филия хляб, по реката за риба, с животните на паша - не усещаш кога е свършил денят. Вечерта се прибереме, хапваме по малко и започваме да играем на стражари и апаши, на криеница...И бяхме здрави. Не знаехме какво е болест. Така израстнах“, споделя фолклорният певец пред камерата на телевизия “Планета“.
Той прави паралел и със сегашната ситуация, която може да се види в селата, а наблюденията му са, че в момента там са предимно възрастни хора, младите са избягали в чужбина, а децата са в градовете и основно са подвластни на игрите в телефоните и компютрите.
“Технологиите вървят напред, не знам докъде ще стигнат“, споделя още Иван Дяков, а в разговора се включва и неговата дъщеря Ивана.
Сподели с приятели във Facebook“Моето детство беше изпълнено с музика и песни. Родителите ми са ми разказвали, че всичко, което съм чуела съм започвала да го пея веднага. Аз от малка ходя по концерти и участия на моя баща и там съм слушала много народни песни. Но моят най-ясен първи спомен е от един конкурс в Кресна, където изпях песента „Ой, девойче“. Спомням си как репетирахме вкъщи, как я пеех по много пъти, за да запомня текста. Миналата година успяхме да я запишем с моя баща Иван Дяков и да я заснемем, защото много я харесвам и ми носи един хубав спомен от моето детство”, припомня си Ивана Дякова.