На Бъдни вечер и Коледа с “Бащино огнище”
23 12 2016 12:59
Бъдни вечер, Рождество Христово, Коледното дръвче и съхранените български традиции слагат началото на новия брой на “Бащино огнище”.
След това ще се пренесем в района на Земенския манастир, където в дните на красивата есен Пепи Христозова засне фолклорната програма “Моминство е цвете”. За зрителите на “Бащино огнище” Пепи подробно разказва за песните и емоциите от снимачната площадка.
“Всички песни в тази фолклорна програма са заредени с много настроение – разказва Пепи Христозова – те са весели и игриви. “Мило либе” е моя авторска песен. Създадох я силно вдъхновена от голямата любов на двама млади мои приятели. Чрез музиката и думите искам да кажа на света, че наистина съществува голямата любов. В тази песен гост-музикант е виртуозният музикант Йордан Йончев – Гъмзата”, разказва певицата.
Още една от мелодиите, “Бяла Петрана”, е вдъхновена от голямата любов, този път между родителите на певицата – Петранка и Иван. Това са хората, на които Пепи от сърце благодари за грижите, за атмосферата в която е живяла, за музиката, която е изпълвала дома им и която я съпътства и до днес.
“Моминство е цвете”, песента, която дава заглавие на фолклорната програма, ще даде заглавие на предстоящия ми албум, който ще излезе през следващата година. Това е една песен, която знам от дете и много обичам”, споделя Пепи Христозова.
Всички песни от фолклорната програма “Моминство е цвете” Пепи вече е изпълнявала пред публика и споделя, че е особено щастлива, затова че почитателите на българската народна музика особено харесват нейните авторски песни.
“За мен, като творец, това е изключително важно – казва в края на разговора певицата – Да знам, че харесвате това, което съм направила със сърцето си и с душата си и го оценявате достойно”.
В рубриката “От моето детство” Веселин Маринов си спомня за песничките, които е научил от своята майка. Неведнъж певецът е разказвал за Новогодишните празници и дълбокия сняг в родния си край, за зимните и Коледните песни.
Сподели с приятели във Facebook“Над смълчаните полета” е песен, която винаги ме насълзява, когато и да я запея – с носталгия разказва Весeлин Маринов – Като дете, през зимата, прибирайки се към къщи в дълбокия сняг, пътят се виеше на зиг-заг между къщите, а коминчетата пушеха. И сега, когато отида в някой малък град и усетя мириса на дима от комините в зимните вечери, се разплаквам от умиление към моето детство”.