Ани Хоанг: Важно е за един изпълнител да има албуми зад гърба си, защото албумът е престиж
11 06 2015 11:44
Тази седмица “Автограф” среща зрителите с Ани Хоанг. За четири години откакто е в музикална компания “Пайнер” певицата казва, че е навлязла дълбоко в материята и в бизнеса на попфолка. А дали вече е определила своя стил и почерк, Ани отговаря така:
“Може би другите трябва да кажат дали вече имам изграден собствен стил. Аз съм малко на настроения. Има моменти, в които ми се правят супер бавни песни, балади. Има моменти, когато пощурявам и ми хрумват по-нестандартни идеи. Така че не вървя в една линия и в един стил, зависи от настроението ми”, споделя певицата.
Ани Хоанг казва, че от малка е научена на самодисциплина и това много й помага сега в работата. Мисли далеч във времето и има планове за предстоящите проекти.
Обича да си подготвя нещата от по-рано и дори всеки един ден й е разграфен по график, за да може евентуални проблеми, свързани с някоя песен или клип, да бъдат изчистени и всичко да е изпипано максимално добре.
“Смятам, че така съм възпитана от малка, още когато учех в музикалното училище “Любомир Пипков”. Там се изискваше голяма организираност и страшно много учене. Мога да кажа, че времето, в което учех, наистина ми е дало много дисциплина и много хъс. Радвам се, че съм минала през тази школа”, разказва певицата.
В момента Ани довършва проектите, които е започнала и след това ще помисли да ги събере в един албум. Обмисля го да се появи евентуално към края на годината, но не бърза, защото да има хубави песни е по-голям приоритет за нея на този етап.
“Мисля, че е много важно един изпълнител да има албуми зад гърба си, защото албумът е престиж. Страшно хубаво е да имаш песните си в един диск. Но просто засега го оставям на по-заден план. Новата ми песен “Имам новина” набира скорост и за мен е важно следващата, която пусна, да е ако не по-добра, то поне да бъде на същото ниво”.
В “Автограф” Ани Хоанг признава, че обича да пее песни, които по някакъв начин е преживяла. Смята, че когато човек вникне в самия текст и самата мелодия, когато е преживял дадената история от текста, вкарва много по-голяма емоция, която достига до хората.
Сподели с приятели във Facebook“Много обичам тъжните и любовно-драматични песни. Страшно харесвам тежки сърцераздирателни текстове. Не знам защо повече ми допада да пея песни за любов, дори да са тъжни, отколкото весели и закачливи парчета. Харесвам съдържателните текстове. Любими са ми баладите, но не може само балади, колкото и да ми се иска”.