Спомен за Нончо Воденичаров
06 11 2020 11:21
“На 6 ноември Нончо Воденичаров щеше да навърши 65 години. За него, обаче не остана и няма наречие за земното утре, а самостойното такова завинаги. Затова нека си спомним за Нончо Воденичаров - със спомен, с негова песен, с добрите дела, които е извършил за мнозина и то най-вече с “Обич”… - това написа Кунка Неделева – директор в Дирекция на музеите в Копривщица.
И макар, че днес Нончо Воденичаров не е сред нас, споменът за него е жив в сърцата на приятели и почитатели. Той продължава да живее с песните, които е изпял, с делата, които е оставил и с това, което е съградил.
“Нончо не успя да дочака “Сто години да сме така”, но ни завеща “Приятелство” и “Вяра”, които не ще се забравят от никого, който се е докоснал поне веднъж през живота си до неговия свят. И въпреки че духът му днес е “Високо”, той винаги си остава “У дома”, в неговия “Роден край”, завинаги!” – пише още г-жа Неделева.
Заглавията на Нончовите песни красноречиво говорят за пътя, по който той бе избрал да върви, за ценностите и мечтите му. Родолюбие, патриотизъм, приятелство и вяра в доброто – във всичко това Нончо Воденичаров вярваше и се стремеше да го показва с делата си. Неслучайно и песента, която той ни представи в началото на певческата си кариера през 2003 г. и която беляза цялото му творчество чак до смъртта му през 2009 г. е ”Високо”, по музика на Тончо Русев. Затова нека завършим с думите на поета Евтим Евтимов и със спомена в сърцата за приятеля и колегата Нончо Воденичаров.
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока -
звездите са звезди
защото са високо!
Сподели с приятели във Facebook