Защо 1994-та е годината на Милко Калайджиев и Глория
26 03 2020 10:37
Зрителите на “Автограф” тази седмица ще бъдат в компанията на Милко Калайджиев, който се връща много години назад във времето и си припомня старта на музикална компания “Пайнер”, на който той е бил пряк свидетел.
“Навремето тръгнахме като хора, записващи музика на касети и ги предлагахме на клиенти. Аз се занимавах с това, същото важеше за “Пайнер” и за много други фирми, които не съществуват вече...”
“Купувах касета, да кажем от оркестър “Ямбол” с народна музика и от тази касета правех 50 или 100 копия. И това беше всъщност началото, така започнахме с “Пайнер” по едно и също време. Имах един приятел от София, който всеки ден пътуваше в Западна Европа и всяка седмица го чаках да донесе новите неща от чужбина – на Pink Floyd новия албум, на AC/DC, албуми по 45 минути. Купувам касетката, правя й копия и я разпространявам. Печелеше се добре от тази работа, бях доволен.”
Милко разказва, че всъщност се е занимавал много кратко време с разпространението на касети, защото е бил действащ музикант и в един момент е спрял с тази дейност. Музикална компания “Пайнер” е продължила и ето днес след 30 години къде е.
“Цели 26 години аз съм част от тази фирма, като се замисля това е половината от съзнателния ми живот. На 15 август 1994 г. излезе първия ми албум “Има ли Господ”. С г-н Димитров се познавахме много преди това. Предложих му този албум и той каза: “Добре, да пробваме, да видим какво ще стане”. Половината музика в този проект беше сръбска и гръцка, а другата българска...”
“1994-та е годината на Милко Калайджиев и на Глория. Тогава, нямайки телевизия зад гърба си, да отидеш на пазара или на някой събор и да си видиш наредени албумите, беше невероятно усещане, една радост, едно топло чувство отвътре. Тогава се каляваше стоманата. Правихме първи стъпки като някое малко дете, което ходи и пада. Така беше и при нас. Дали ще стане, дали няма да стане. Но ето 26 години аз го доказвам...”
Сподели с приятели във Facebook“Сега всичко се комерсиализира. Тогава бяхме малко изпълнители. Не е лесно между другото да държиш ниво. Виж колко хора ги няма вече. Иска се голямо постоянство. Не си ли постоянен, не държиш ли ниво, просто отпадаш от лодката и край. Сега има и много нови певци. За мен един певец трябва да е усмихнат, да предава това добро настроение на хората, защото усмивката отваря всички врати”, казва още Милко Калайджиев в “Автограф”.