Есил Дюран: Аз се боря за моята истина
06 11 2017 14:29
Срещата “Край огнището” тази седмица е с Есил Дюран, крехка, изключително нежна и в същото време много силна.
“Не искам да съм беззащитна, не бих желала да съм зависима. Не обичам да съм в тази роля. Много често се чувствам като бунтар, търся истината, гоня я и искам да заявя на целия свят какво мисля. Аз се боря за моята истина”, казва изпълнителката.
Певицата разкрива в “Бащино огнище”, че най-ценната песен в нейния репертоар е “Леле, Яно”. Именно тя й е донесла висока оценка от публиката и най-ценната награда в нейната кариера – за новаторство.
“Наистина, това е много ценна награда, защото правейки комерсиална музика, много малко са изпълнителите, които могат да се впуснат в такова смело действие и да направят експеримент с музиката по този начин. Смятам, че направихме нещо много добро с Борис Павлов, съчетавайки български и турски фолклор, вплитайки и англосаксонска музика – всичко това, което съм аз, което е минало през мен, което съм преживяла през моя живот, е в тази песен и затова тя е толкова ценна за мен.”
Есил Дюран вярва, че за песента няма такива граници, каквито ние й слагаме. Песента се носи, а изкуството не признава граници.
“Едно време то се е предавало от уста на уста, вървяло е, движило се е. Хората пречупват песните – всеки през собствената си призма.”
Тя се връща в спомените си преди години в Америка, когато среща един арменец, с който стават добри приятели и водят различни разговори. Той казва, че една от песните, която слушал в нейния албум имала надпис, че е турска народна песен, а според него е арменска. Става въпрос за най-известната турска народна песен, която певицата знае от своята баба.
“Ако се заслушате в турския фолклор, ще намерите нещо българско, ако се заслушате в българския фолклор, ще намерите нещо от турския. Това е едно голямо смесване на музика... Така е, песните на Балканите са общи.”
Отминалите времена и епохи предизвикват интереса и любопитството на Есил Дюран. Напоследък заедно със своя мъж обича да слуша стари плочи, което е доста модерно напоследък.
“Слушането на плочи беше нещо забравено, но се възражда отново. Обичам стария звук на записите. Слушам записи от 20-те години, от 30-те години и това ме кара да се чувствам супер комфортно... Но в същото време се чувствам ужасно щастлива, че живея в едно време, в което мога да си позволя всичко. Аз съм голям привърженик на всичко ново, което идва. На свободата, с която разполагаме. Жените сме напълно независими. Това ме кара да се чувствам много щастлива и горда, че живея в днешното време. И като се замисля, ако трябва да се родя отново, бих искала да се родя в същата година, в която съм се родила.”
Сподели с приятели във Facebook